:: АСОЦИАЦИЯ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ПОРОДИТЕ ПЛЕВЕНСКИ КОН И ГИДРАН В БЪЛГАРИЯ ::

АСОЦИАЦИЯ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ПОРОДИТЕ ПЛЕВЕНСКИ КОН И ГИДРАН В БЪЛГАРИЯ

  

Начало

Асоциация

Правилник

Родословия

Галерия

Обяви

Лицензирани жребци

Новини

Контакти

ПОСЛЕДНО

03.01.2012
Общо събрание

 На 14.01.2012г. от 11часа в гр. Етрополе, читалище"Тодор Пеев" ще се проведе редовно годи...


04.10.2011
Триумф за Onix

Логичен финал на един успешен сезон и шампионска титла за Gidran-28 Onix и Валентин Спасов при 5 год...


Архив тук »

 

ИСТОРИЯ И ПРОИЗХОД

                ПЛЕВЕНСКА ПОРОДА                                       

 Началото на създаването на Плевенската порода коне е започнало през 1924г. в конезавод Клементина край Плевен. Създадена е  чрез сложно възпроизводително кръстосвоне  на местни подобрени, арабски, англо-арабски, полукръвни кобили,  покривани с арабски, полукръвни, англо-арабски и жребци от породата Гидран. Последните имат най-голям принос в налагането на качествата си в породата. Официално е призната през 1951 г. Цветът на косъма е предимно алест. По екстериорни качества конете от породата се доближават до тези от породата Гидран. Височината при холката е 163-167 cm. при жребците и 160-165 см. при кобилите. Плевенския кон притежава здрава конституция и хармонично телосложение. Главата е средно голяма с добре развити очни орбити. Шията е права, дълга и добре замускулена. Гърбът и поясницата са прави, широки и къси. Крайниците са сухи и здрави с добре изразени стави и сухожилия.Породата спада към ездово-впрегнатия тип коне. Плевенските коне притежават добри стопански качества и отлични способности в спортните дисциплини висша езда и прескачане с препятствия. Движенията са плавни и красиви, което подсилва красотата на породата. Темпераментът на конете е жив и енергичен, често буен.

                                                               ГИДРАН
 За родоначалник на породата се счита арабския жребец Гидран Сеньор , закупен от Барон Фехтиг през 1816 г от Египет. През 1918 бил прехвърлен в Унгаркия конезавод Баболна където е оставил поколение от 6 разплодни жребци. Един от неговите синове Гидран II e изпратен в конезавод Мезохегеш и започнал да запложда унгарски, холщайнер, мекленбургски, трансилвански, молдовски и арабски кобили.През 1855г породата е призната и са оформени три основни генетични направления. Англо-арабския тип на породата е затвърден през първата половина на 19 век.
Днес Гидрана е средно тежък ездови кон с добре замускулено тяло и малка и суха глава. Движенията са плавни и красиви. Въпреки универсалните си качества,  конете от тази порода се налагат повече като ездови в класическите спортни дисциплини и най-вече във всестранната езда / шампионат /


ОТ НАШАТА ГАЛЕРИЯ

Всички права запазени. (c) 2012 - Асоциация за възстановяване и развитие на породите Плевенски кон и Гидран в България

Последна актуализация: 03 Януари 2012
Изработено от zon-studio.com